Речник на Патриарх Евтимий
самопроꙁвольнъ
самопроꙁвольнъ
-ꙑ
прил
(1)
самопроꙁвольное
Като същ. ср. ед. Качество на небесните чинове, които съществуват от само себе си.
Ѡт сѹдѹ бѡ ст(ь) множае раꙁѹмѣт самопроꙁволное тѣхь
I Никод
211.23