Речник на Патриарх Евтимий
самопроꙁвольнъ  
самопроꙁвольнъ -ꙑ прил (1) самопроꙁвольное Като същ. ср. ед. Качество на небесните чинове, които съществуват от само себе си. Ѡт сѹдѹ бѡ ст(ь) множае раꙁѹмѣт самопроꙁволное тѣхь I Никод 211.23