Речник на Патриарх Евтимий
самовдьць
самовдьць
-а
м
(1)
Очевидец, свидетел на нещо.
Събѡрнаа ѹбѡ цр͠кв добрѣ прѣемш ѿ самⷪвдьць слова с͠тыⷯ аплⷭь
ИМ
168v.15