Речник на Патриарх Евтимий
ръпътат
ръпътат
-ръпъщѫ
-ръпъщеш
несв
(1)
Роптая, недоволствам.
По толцѣх юдесехь ꙁнаменхь, таже по прѣшъств ръмнѣмь ръптаахѹ на нь, глаголюще
I Никод
206.12