Речник на Патриарх Евтимий
растѫпт сѧ  
растѫпт сѧ -растѫплѭ сѧ -растѫпш сѧ св (1) Разцепя се, разпадна се. Аще бо  онь не съгрѣш, нѫ съсѫд растѫп сѧ; ѡскврꙿн бо сѧ  не въꙁꙿможно ємꙋ єст(ь) свѧщеннодѣ̆ствоват II Никод 223.14