Речник на Патриарх Евтимий
растоеньнъ
растоеньнъ
-ꙑ
прил
(1)
растоеньн
Като същ. м. мн. Тези, които са разделени; разделените.
младенцы восптӑ, юность настав, старость подкрѣп, малодꙋшныѧ ꙋтѣш, растоеннаѧ собер, ꙁаблꙋжденнаѧ пак воꙁврат
Яков
326.16