Речник на Патриарх Евтимий
растаат
растаат
-растааѭ
-растааеш
несв
(1)
Разсейвам, разпръсквам.
свѣтꙿ бо на ꙁемл вьсїа, ср(ь)дца вьсѣмь ловѣкѡм просвѣщающ свѣтло бѣсовскꙋю мранꙋю растаающї̆ нощь
Теоф
272.7