Речник на Патриарх Евтимий
пѣснословѧ
пѣснословѧ
-ѧ
прил
(1)
пѣснословѧщ
Като същ. м. мн. Прославящите, възхваляващите с песен.
Сего рад молм те, пѣснословещмь ꙗсно вьсеьстнꙋю прснопомнмꙋю т паметь дарꙋ̆ ѡставленїе грѣхомь велїю млость
Теоф
259.20