Речник на Патриарх Евтимий
пѣнѧ сѧ
пѣнѧ сѧ
-ѧ сѧ
прил
(1)
Който се пени, пенещ се.
Беꙁвльнно прѣшла ес пѣнещее се вльны жтӗскые по срѣдѣ бꙋре, тшною ѡбогат се
Теоф
266.16