Речник на Патриарх Евтимий
прѣпрославльнъ
прѣпрославльнъ
-ꙑ
прил
(1)
Прославен във висша степен.
тамо же раꙁрѣшвшм сѧ ꙁерцалом самоꙁрѣнїѧ славы твоеѧ вꙿ самомъ еднороднѣмъ сынѣ твоем, с нмже благословень ес препрославлен пресвѧтымъ благм жвотворѧщмь дѹхомъ
Яков
334.6