Речник на Патриарх Евтимий
прѣсподьнь  
прѣсподьнь - прил (3) прѣсподьн Като същ. м. мн. Обитателите на преизподнята, ада.  ꙗко х͠с крⷭтѡмь въселнꙋю с͠псе,  ꙗкⷪ томꙋ поклонт се въсако колѣно нбⷭныхь  ꙁемныⷯ  прѣсподнⷯ ИМ 167v.17 Ꙗко томѹ въсако колѣно поклонт се небесныхь  ꙁемльныхь  прѣсподнх  въсакь єꙁыкь сповѣсть, ꙗко господь Ісѹсь Хрстос, въ славѹ богѹ ѡтцѹ I Никод 220.24 прѣсподьн Като прил. Който се отнася до ада, преизподнята. „Прѣсподне слы, протвные кр(ъ)стѹ, ꙋстрашают се нарьтаемаго ꙁнаменїа на въꙁдѹсѣ“ I Никод 213.8