Речник на Патриарх Евтимий
прьстьнъ  
прьстьнъ -ꙑ прил (1) Който е от пръст, тленен. Раꙁдрѣшенїе проꙁрещ прьстнаго смѣшенїа прсно,  раꙁдрѣшт се радоваше се ѡт ꙋꙁь есто ꙁемльных, ьстнаа Теоф 272.17