Речник на Патриарх Евтимий
прѧстьнкъ  
прѧстьнкъ -а м (5) 1. Участник, съпричастник, другар. Веер твое̆ та̆ннѣ̆ д(ь)несь, сыне божї̆, прѧстнка мѧ прїм, не мамꙿ бѡ та̆ны твоѫ врагѡм твомь проповѣдат ЛЙЗ 303.6 Съ вѣроѫ  съ страхѡмъ прстѫпмъ, да прѧстнц жꙁн вѣнѣ̆ бѫдемъ, аллїлѹїа. СВВ 398.15 ꙗко да ꙋбѡ  мы съ въсѣм свѧтым, же ѡт вѣка тебѣ благоꙋгождьшм, бѫдемь прѧстнц вѣныхь твох благь ЛОглаш 386.24 Същото значение и в Яков 329.18. 2. Сподвижник, съмишленик съратник. хѻте бѡ прїт въ нѣкы ѿ градѡвь, л весь, л село, въ нх же жвѣхꙋ ѹенц  престнц пагꙋбѣ єгѡ ИМ 171v.18