Речник на Патриарх Евтимий
прставт  
прставт -прставлѭ -прставш несв (1) Назнача, поставя. Боже велкы̆  хвалны̆, же жвотворѧщоѫ Хрста твоего съмрьтїѧ въ нетлѣнїе нас ѡт тлѧ прѣложвы, ты въсѣ наша ювьства страстнаго ꙋмръщвенїа свобѡд, благаго смъ владыкѫ вънѧтрънмъ помыслом прставль СВВ 397.16