Речник на Патриарх Евтимий
прсносꙑ  
прсносꙑ -ꙑ прил (2) Вечно съществуващ, вечен. то ѹбо творца  съдѣтелꙗ оставльше въсѣхь съꙁданїю вънмаете • то же прⷭносѹщаго б͠а ѿрекше се, бѡгы нарете стѹканнаа Нед 607v.10 несѹщїхь богѡвь ѿрцающе се прсно же сѹщомѹ б͠ѹ покланꙗте се  того ътѣте Нед 608v.7