Речник на Патриарх Евтимий
прпаст  
прпаст -прпадѫ -прпадеш св (4) Падна на колене, коленича; преклоня се. кь прѣсвѣтлѡмꙋ хв͠ы мт͠ре прїде храмꙋ, же  влахерна менꙋет сѧ даже до днⷭе •  тамо къ тоѫ ьстнѣ прпаⷣш кѡнѣ, тѡплыѫ нещѫднѡ ꙁлвааше слъꙁы Петк 78r.1 Сїа ѹбѡ ѻны ꙗко слышавше, ѹмлш се срцⷣы.  вьсед͠шно прпадоше, просеще ѿ нгѡ дарь ст͠гѡ кр͠щенїа ИМ 167v.27 Благодарм тѧ, господ, боже сламъ, сподобльшаго нас прѣдстат  ннѣ свѧтомѹ твоемѹ жрꙿтьвнкѹ  прпаст къ щедротамь твомь о нашх грѣсѣхь СЙЗ 363.1 Същото значение и във Филот 96.8.