Речник на Патриарх Евтимий
прклонт  
прклонт -прклонѭ -прклонш св (7) Склоня, наведа. Тебѣ прклонхомь, господ, раб тво, вы своѧ пред свѧтымь твом жертовнкомь, ающе ѡт тебе богатыѧ млост Яков 329.14 Главы ваша господев прклонте Яков 332.21 прклонт ѹхо Вслушам се, чуя внимателно, обърна внимание. Слышала ес,  вждъ.  прклон ꙋхо твое вь ꙗже ꙩко не вдѣ,  ꙋхо не слыша Петк 82r.29 Е влⷣкѡ въсѣхь, прклон ѹхо твое  ѹслыш ме. к тебѣ бо прврьжена єсмь ѿ ложеснь Нед 609r.22 Вждь  прклон ѹхо твое къ Гаврїловѹ благовѣстїꙋ Мих 172.20 Същото съчетание и в ЛЙЗ 293.9. прклонт слѹхꙑ Вслушам се, чуя внимателно, обърна внимание. Нѫ ꙁде м ѹбо прклѡнте слꙋхы, ꙁде съндѣте сѧ въс  ѹмное ѡтвръꙁѣте ѹхо  вдмь юдо Мих 177.21