Речник на Патриарх Евтимий
првлательнъ  
првлательнъ -ꙑ прил (2) Който привлича, привлекателен. доброе же првлателно нѣкако сть по своемѹ его ст(ь)ствꙋ въсакомꙋ, же къ ономѹ ꙁрещомѹ I Никод 216.28 Елма ѹбо првлателно свомь въсако ст(ь)ство ст(ь), сво̆стьвно же нѣкако богѹ ловѣьство, ꙗко носеще въ себѣ наелоѡбраꙁномꙋ подражанїе, првлат се по въсако̆ нѹжд къ бож(ь)ствномѹ  съродномѹ дѹша I Никод 220.8