Речник на Патриарх Евтимий
пот  
пот -поѭ -поеш св (4) 1. Почина си, отпочина, отдъхна. въсенощномꙋ же сконавшѹ сѧ бдѣнїꙋ  молбѣ конецъ премш, въꙁлегѡшѧ пот  тѣлꙋ мало ѹтѣшенїе ѡт съна подат Филот 94.16 Отрѡкы ѹбо ѡтпѹст, ꙁа еже паст конѧ, сам же тѹ поть, єдного себѣ кѡнѣ  отрока оставль Мих 175.24 Елма въ седмы̆ по богь ѡт въсѣхь дѣль свохь Кипр 230.13. 2. Почина, умра. повъше Като прил. Починалите. Еще прносм т словеснѫѧ сѫ слꙋжбѫ ѡ же въ вѣрѣ повшїх прѣѡтцех, отцех, патрїархѡх, пророкѡх, апостолѡх, еѵаг͠гелїстох, мѫенкѡх СЙЗ 369.15