Речник на Патриарх Евтимий
послѹжт  
послѹжт -послѹжѫ -послѹжш св (5) 1. (По)служа някому. Ѡн же, съꙁдателѣ ѡставлъше, поьтѡшѧ  послꙋжшѧ твар пае творца  шѫтаѧт сѧ въсѹе, нестѡвѧще сѧ на благоьствѫѧ нашѫ вѣрѫ Филот 91.10 б͠лжен раб т хꙿже пршъⷣ г͠ь ѻбрещеⷮ бꙿдеще. амнь г͠лю вамь ꙗко прѣпоасав се посадть ,  мнѹвь послѹжть мь Нед 611r.23 Тебе въс ѹблажаѫть рѡд, ꙁемлѣ въсхвалть, аг͠гел послѹжѫть, влъсв поклѡнѧт сѧ Мих 171.27 2. Послужа, извърша служба. же  бл͠женномꙋ іларіонꙋ ѹеньствова лѣта довѡлна,  въсакꙋ послѹж слѹжбꙋ ИМ 173r.24 послѹжвъше Като същ. м. мн. Тези, които са служили в храм.  еще молм сѧ о въсѣх слѹжѫщх  послѹжвшх въ свѧтѣ̆ обтѣл се̆ ЛЙЗ 294.20