Речник на Патриарх Евтимий
попльꙁнѫт сѧ
попльꙁнѫт сѧ
-попльꙁнѫ сѧ
-попльꙁнеш сѧ
св
(1)
попльꙁꙑ сѧ
Като същ. м. ед. Този, който е изпаднал в грях.
Въ малакыѧ бо єдноѧ л дващ поплъꙁшаго сѧ по сем много покаꙁавшаго трꙋд єдва по нѫжд пращает на свѧщенньство правлонакоже нкакоже
II Никод
222.31