Речник на Патриарх Евтимий
плѣненьнъ
плѣненьнъ
-ꙑ
прил
(1)
плѣненьн
Като същ. м. мн. Пленените, пленниците.
Ѡ плавающхъ, пꙋтшествꙋющхъ, недꙋгꙋющхъ, трꙋждающхъ сѧ, плѣненныхъ спасенїю хъ, господꙋ пом(олм сѧ)
Яков
309.16