Речник на Патриарх Евтимий
отъаꙗвъ сѧ  
отъаꙗвъ сѧ -ꙑ сѧ прил (1) отъаꙗвъш сѧ Като същ. м. мн. Отчаяните, обезверените. Ты бо ес, господ, помощь беꙁпомощнымъ, надежда ѡтаѧвшм сѧ, обꙋреваемымь спастель, плавающмь прстанще, недꙋгꙋющмь враь Яков 326.32