Речник на Патриарх Евтимий
отътръжьнъ  
отътръжьнъ -ꙑ прил (1) Отделен, откъснат. По стѡпахь ѡт(ь)ць ход,  жтїа хь да не ѡттръжна бѹдѹть твоего ѹма Кипр 235.17.