Речник на Патриарх Евтимий
отъложт  
отъложт -отъложѫ -отъложш св (9) 1. Оставя настрана. Таже кадлнцѫ ѡтложвь, станѫт ѡбо прѣд свѧтоѫ трапеꙁоѫ, молѧще сѧ къ себѣ ЛЙЗ 296.32 їере̆ въꙁмаеть аеръ ѡт свѧтых ... глаголѧ: Свѧты̆ боже, свѧты̆ крѣпкы̆, свѧты̆ бесъмрътне, помлѹ̆ нас.  того ѹбо цѣловавь ѡтложт ЛЙЗ 298.19  ѡтложь кадло, глаголетъ: Царю небесны̆, ꙋтѣштелю Яков 308.7 Същото значение и в ЛЙЗ 304.27. 2. Отложа, забавя. Ревностїѫ ѹбо бож(ь)ствноѫ раждег сѧ тъ  ср(ъ)дце ненадежднымь ѹꙗꙁввь слышанїемь, нкакоже ѡтлож Мих 176.25 3. Оставя настрана, откажа се. Тѣмже аще послѹшат мене хѻщете, Гръдѻⷭ въсакꙋ ѿложте ИМ 164v.22 Еже аще хощеш, глагол, въсѣкое съмнѣнїе  страх кѹпно ѡт себе ѡтложвъ Филот 82.14 прꙁр вꙿ асъ се̆  сотвор насъ недосто̆ных досто̆ным быт твоемꙋ ловѣколюбїю, ꙗко да, ѡтложвше всѧкое лꙋкавство  лцемѣрїе, соеднм сѧ дрꙋг дрꙋгꙋ Яков 318.14 Същото значение и в I Никод 218.24.