Речник на Патриарх Евтимий
омета
омета
-ꙑ
ж
(1)
Край на дреха, кант, ръб.
Благословень богъ, ꙁлваѫ̆ благод(ѣ)ть своѫ на свѧщеннкы своѫ, съходѧщѫѧ на брадѫ Ааронѫ, съходѧщѫѧ на ѡметы одеждѫ его
ЛЙЗ
285.2