Речник на Патриарх Евтимий
окованьнъ
окованьнъ
-ꙑ
прил
(1)
окованьн
Като същ. м. мн. Затворници.
Боже, же въ тро̆ц свѧтѣ̆ покланѣемы̆ же въсѧ тварь своеѫ окръмлѣѧ̆ прѣмѫдростїѧ, ꙁводѧ̆ окѡванныѧ мѫжьствомь
Мих
177.1 .