Речник на Патриарх Евтимий
ожвотворт
ожвотворт
-ожвотворѭ
-ожвотворш
св
(2)
ожвотворенъ, -ꙑ
Като прил. Възвърнат към живота, възкресен.
просвѣщенномь ср(ъ)дцемь бож(ь)стьвных сх прѧщьше сѧ свѧтынь ѡт нхь ѡжвотворен, съеднм сѧ самомꙋ Хрстꙋ твоемѹ
СВВ
399.10
~сѧ
Съживя се, възкръсна.
благовол еднорѡдны̆ тво̆ сынь, сы̆ въ нѣдрѡх тебѣ... осѫдт грѣхь пльтїѧ своеѧ, ꙗко да же ѡ Адамѣ ѹмерше ожвотворѧт сѧ ѡ самомь Хрстѣ твоемь
ЛОглаш
380.27