Речник на Патриарх Евтимий
обрадованьнъ  
обрадованьнъ -ꙑ прил (4) Възрадван, радостен. сръденое ѹсръдїе слъꙁам ꙁьꙗвль, въ съкрꙋшен ср(ъ)дца такѡвыѧ ѡбрадѡванны ꙁрее глагѡлы Филот 97.24 . обрадованьнаꙗ Като същ. ж. ед. Възрадвана – номинация на Св. Богородица. Тѣмже ѡбрадованїе тъїѫ, єже нас наѹ, то  прнѡсм, съ аг͠геломь глаголѧще: „Радѹ̆ сѧ, ѡбрадованнаа, господь с тобоѫ“ Мих 171.1 . Раду̆се, ѡбрадованнаа, господь с тобою  тебе рад сь нам Теоф 260.31 Лкъ: Ѡ тебѣ радꙋет сѧ, ѡбрадованнаѧ, всѧ тварь Яков 325.8