Речник на Патриарх Евтимий
ерѹсалмлѣннъ
ерѹсалмлѣннъ
-а
м
(1)
Жител на Йерусалим.
же отее еднородное богъ слово, пршедъ кꙿ намъ на послѣдокъ д(ь)нїй, Іакове бож(ь)ственне, перваго тѧ ꙗв Іеросалмлѧномъ пастырѧ ꙋтелѧ вѣрна стротелѧ танствомъ дѹховнымъ
Яков
334.15