Речник на Патриарх Евтимий
мъногопꙑтлвъ
мъногопꙑтлвъ
-ꙑ
прил
(1)
мъногопꙑтлв
Като същ. м. мн. Прекомерно любопитни хора, тези, които много разпитват.
Мнѡгопытлвые мнѡгоглаголвые свѣн се, вѣды, ꙗко неднѹже ѡт нхь прїмеш полѕѹ
Кипр
237.12.