Речник на Патриарх Евтимий
досторательнъ
досторательнъ
-ꙑ
прил
(1)
досторательнаꙗ
Като същ. ж. ед. Достойна ревнителка.
ѹжасоше ловѣц, вдеще те бѣжещꙋ красных жтїа ꙗкоже срьна сѣтей, послѣдова Хрстѹ, прѣподобнаа, вь стнꙋ ꙗко досторателнаа
Теоф
274.16