Речник на Патриарх Евтимий
досторательнъ  
досторательнъ -ꙑ прил (1) досторательнаꙗ Като същ. ж. ед. Достойна ревнителка.  ѹжасоше ловѣц, вдеще те бѣжещꙋ красных жтїа ꙗкоже срьна сѣтей,  послѣдова Хрстѹ, прѣподобнаа, вь стнꙋ ꙗко досторателнаа Теоф 274.16