Речник на Патриарх Евтимий
доброцвьтꙑ
доброцвьтꙑ
-ꙑ
прил
(1)
За цвят – благоухаещ, изпускащ благоухание.
Процьвла ес вь царскых дворѣхь ꙗко крнь доброцьвтꙋщїй благовоньнь
Теоф
271.28