Речник на Патриарх Евтимий
добротворѧ  
добротворѧ -ѧ прил (2) добротворѧщ Като същ. м. мн. Които правят добро. Помѣн, господ, плоды прносѧщїхь  добротворѧщїхь въ свѧтыхь твох цр(ъ)квах СЙЗ 370.16 Помѣн, господ, плодѡносѧщїхь  добротворѧщїхь въ свѧтыхь твохь цр(ъ)квах  помнаѫщїх нщѧѫ ЛОглаш 383.17