Речник на Патриарх Евтимий
добродѣѧ
добродѣѧ
-ѧ
прил
(1)
добродѣѭщ
Като същ. м. мн. Тези, които правят добро.
Помѧн, господ, плодоносѧщхъ добродѣющхъ восвѧтыхъ твохъ цр(ъ)квахъ помнающхъ нщїѧ
Яков
325.23