Речник на Патриарх Евтимий
двжьнъ  
двжьнъ -ꙑ прил (1) двжьн Като същ. м. мн. Които са подвижни, изменчиви, склонни. Не сѹщѹ ꙁлѡбѣ съставѹ, ꙗкоже вѣрѹемь, како въ ꙁлобѹ неѹдобь двжнї, на ꙁлобѹ двжм бывше,  намь сїю собою сходаташе I Никод 209.24