Речник на Патриарх Евтимий
благорастворене
благорастворене
-ꙗ
ср
(4)
Благоприятно свойство, качество.
Ѡ благорастворенї воꙁдꙋховъ ꙋмноженї плодовъ ꙁемныхъ временѣхъ мрных господꙋ пом(олм сѧ)
Яков
309.13
Същото значение и в
СВВ
392.9
ЛЙЗ
290.5
СЙЗ
358.12.