Речник на Патриарх Евтимий
корень  
корень -корене м (6) Корен, род, потомство, издънка. Амѹн же бѣше томѹ проꙁванїе, –благороднаго кѡрене благородна ѡтрасль Филот 82.19  вдмь ѿкѹдꙋ въ свѣть проꙁыде  како въ жтїе таковаа прїде  кто рожⷣше  въсптавше,  каковь корень ꙗвльше се ѿрасл Нед 604v.23 Жьꙁль вьꙁрастьшїй ѡт корене Іесеѡва, Марїа, ꙗже една нескаꙁаннаго преть беꙁ болѣꙁней вь ꙁемных Теоф 272.20 Същото значение и във Филот 99.3 Теоф 266.24 267.27.