Речник на Патриарх Евтимий
бѣдьнъ
бѣдьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Мъчителен, труден.
Ей, прѣподобнаа мат. не прѣꙁр нас лютѣ бѣдꙋѫщїх въ горцѣмь семь бѣдномь ѧꙁылщ
Филот
94.11