Речник на Патриарх Евтимий
божьствьньнъ  
божьствьньнъ -ꙑ прил (16) 1. Който принадлежи на Бога, идва от Бога, божествен. доброе же, єже по своемѹ ст(ь)ствѹ бож(ь)ствнное, къ нмѹ же рад стоты съетанїе мат, въ своемѹ съвькѹплꙗемо I Никод 216.32 велкоменте господ  владыко всѧескхъ, бож(ь)ственное естество, неꙁавстнаѧ благост, сѣдѧй на Херꙋвмѣхъ  славословмый ѡт Серафмъ Яков 328.9 Ты тѣхъ воспрослав бож(ь)ственною слою твоею  не ѡстав насъ ꙋповающхъ на тѧ Яков 333.3 Същото значение и в Яков 307.13 310.9 314.3 330.23 330.26 331.9 332.8. 2. Който е свързан с култа към Бога, посветен на Бога, насочен към Бога; божествен, божи. Ѹставъ бож(ь)ственныѧ слꙋжбы свѧтаго апостола Іакѡва, брата господнѧ Яков 307.1 сподоб насъ во свѧтын  сїю т бож(ь)ственнꙋю совершт слꙋжбꙋ в наслажденїѧ бꙋдꙋщаго блаженства Яков 314.11 Сїѧ свѧтаѧ  бож(ь)ственнаѧ лїтꙋргїа свѧтагѡ, славнагѡ  всехвалнагѡ апостола Іакѡва, брата господнѧ Яков 334.23 Същото значение и в Яков 308.17. 3. Като прозвище на светец, апостол и др. же отее еднородное богъ слово, пршедъ кꙿ намъ на послѣдокъ д(ь)нїй, Іакове бож(ь)ственне, перваго тѧ ꙗв Іеросалмлѧномъ пастырѧ  ꙋтелѧ  вѣрна стротелѧ танствомъ дѹховнымъ Яков 334.15 Ѡ бож(ь)ственнаѧ ходатайце богꙋ  ловѣкѡмъ, смреннꙋю сїю молтвꙋ мою богꙋ  сынꙋ своемꙋ прнес Яков 334.18