Речник на Патриарх Евтимий
богородьнъ  
богородьнъ -ꙑ прил (5) Като същ. м. ед. Богородичен (тропар), песен, посветена на Богородица. Слава  ннѣ, богороден Теоф 262.21. . глаголѧ къ себѣ: Ннѣ ѡтпѹщаеш раба своего, владыко, трїсвѧтое, тропар  кондак дню  богѡроднь, господ помлѹ г꙯-щ ЛЙЗ 305.21 Богороденъ: Ѡ бож(ь)ственнаѧ ходатайце богꙋ  ловѣкѡмъ, смреннꙋю сїю молтвꙋ мою богꙋ  сынꙋ своемꙋ прнес Яков 334.18 Същото значение и в Теоф 263.4 263.15.