Речник на Патриарх Евтимий
богомѫдростьнъ
богомѫдростьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Божествено мъдър, изпълнен с божествена мъдрост.
съшъд въ адь, верѣе вѣные съкрѹш долѣ сѣдещїмь въсходь покаꙁа, наелнаго же древнꙗго ѕъмїа, богомѹдрѡстнымь лъщенїемь ꙁаѹдвь пленнцам мрака свеꙁавь
I Никод
213.4