Речник на Патриарх Евтимий
благосъетаньнъ
благосъетаньнъ
-ꙑ
прил
(1)
Добре съединен.
Беꙁмлъвїе пость дѹховнаа съпрѹга, лѣствца на небеса въꙁводещ, пѹть непрѣлъстный къ богѹ, верга благосъетаннаа
Кипр
226.13.