Речник на Патриарх Евтимий
благопослѹшлвъ
благопослѹшлвъ
-ꙑ
прил
(3)
Благосклонен, благоразположен.
Тебе ѹбо молѧ едного, благаго благопослѹшлвааго, прꙁр на мѧ, грѣшнаго непотрѣбнааго раба своего, ѡст м дѹшѫ ср(ъ)дце ѡт съвѣст лѫкавны
СЙЗ
364.21
Същото значение и в
ЛОглаш
376.12
Яков
317.7.