Речник на Патриарх Евтимий
благообраꙁьнъ
благообраꙁьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Благопристоен, благоприличен.
Благоѡбраꙁный Іѡсфь, съ дрѣва сънемь прѣстое тѣло твое, плащанцеѫ стоѫ обьввь вонѣм, въ гробѣ новѣ, ꙁакрывь, полож
ЛЙЗ
296.20