Речник на Патриарх Евтимий
благонадеждьнъ
благонадеждьнъ
-ꙑ
прил
(1)
Който е изпълнен с надежда, обнадежден.
О схъ ѹбо бл͠гѡнадежⷣна бывш, веселꙗше се прѻее ѻ благыⷯ надеждаⷯ
ИМ
162v.24