Речник на Патриарх Евтимий
благонадеждьнъ  
благонадеждьнъ -ꙑ прил (1) Който е изпълнен с надежда, обнадежден. О схъ ѹбо бл͠гѡнадежⷣна бывш, веселꙗше се прѻее ѻ благыⷯ надеждаⷯ ИМ 162v.24