Речник на Патриарх Евтимий
благоꙁволт  
благоꙁволт -благоꙁволѭ -благоꙁволш св (4) Благоволя, проявя милост, добра воля.  глаⷭ быⷭ съ н͠бсе, съ ⷭ с͠нь мо въꙁлюблнны ѡ нмꙿ же бл͠гоꙁволⷯ ИМ 165r.15 Се ст(ь) сынь мой въꙁлюбленный, о нмьже благоꙁволх, того послѹшайте Кипр 226.7. благоꙁволвꙑ Като същ. м. ед. Който е благоволил, който се е смилил. Ісѹсе Хрсте – глаголѧщ – еднородное слово ѡтее, же ѡт жены въплътт сѧ благоꙁволвый, ꙗко да женское сцѣлш прѣстѫпленїе Филот 86.16 . ~сѧ Дойде ми наум, реша. Обае благоꙁвол сѧ емꙋ таковѫѧ мысль  свомь танкѡмꙿ  кнѧѕемь стѣ ꙁьꙗвт, еже  сътвор Филот 96.16