Речник на Патриарх Евтимий
благоволене  
благоволене -ꙗ ср (6) Благоволение, проява на добра воля. Ѹблаж, господ, благоволенїемь твомь Сїѡна,  да съѕждѫт сѧ стѣны Іеросалмскыѧ ЛЙЗ 296.29 Ѡрѫжїемь стны, орѫжїемь благоволенїа вѣнай хь, осѣн над главою х въ д(ь)нь бран, ѹкрѣп мышцѫ х, въꙁнес деснцѫ х, ѹкрѣп царство х, покор мь въсѧ варꙿварскыѫ ѧꙁыкы, же бранемь хотѧщѫѧ ЛОглаш 383.25 ꙗко да  мы въ тшнѣ его тхѡ  беꙁмльвно жтїе пожвемъ въ въсѣкѡм благоьстї  стотѣ благоволенїемъ  благостїѫ прѣстаго т отца  въсеслнаго т дѹха МЕп 343.14 Същото значение и в ЛОглаш 382.10 Яков 308.10 325.33.