Речник на Патриарх Евтимий
бесплътьнъ
бесплътьнъ
-ꙑ
прил
(2)
бесплътьн
Като същ. м. мн. Безплътни, безтелесни същества.
Въ сх ѹбо той прѣбываѫщ въ плът бесплътных проходѧщ жтелство, не прѣꙁрѣ господь на мнѡѕѣ тат таковое тоѫ жтелꙿство
Филот
87.7
Ѡблстала ес вь жꙁн лꙋам добродѣтелїй, царце, вѣнымь благолѣпїемь, тѣмже, Хрстов прѣдстоещ, свѣтло сїаеш дарм, сь беспльтным вьпїющ емꙋ
Теоф
266.7