Речник на Патриарх Евтимий
бесплътьнъ  
бесплътьнъ -ꙑ прил (2) бесплътьн Като същ. м. мн. Безплътни, безтелесни същества. Въ сх ѹбо той прѣбываѫщ  въ плът бесплътных проходѧщ жтелство, не прѣꙁрѣ господь на мнѡѕѣ тат таковое тоѫ жтелꙿство Филот 87.7 Ѡблстала ес вь жꙁн лꙋам добродѣтелїй, царце,  вѣнымь благолѣпїемь, тѣмже, Хрстов прѣдстоещ, свѣтло сїаеш дарм, сь беспльтным вьпїющ емꙋ Теоф 266.7