Речник на Патриарх Евтимий
беꙁдрьꙁновленьнъ  
беꙁдрьꙁновленьнъ -ꙑ прил (1) беꙁдрьꙁновленьн Като същ. м. мн. Страхливи, които са без дръзновение. См  сцевым тⷯѣ ѻблвь словесы.  ѿ въсѹдꙋ тѣхь ꙁьꙗввь єресь, беꙁьдръꙁновлнны покаꙁа ИМ 172r.8 .