Речник на Патриарх Евтимий
беꙁаконьнъ  
беꙁаконьнъ -ꙑ прил (5) Престъпен, беззаконен, безбожен. Сцевыⷨ ѡбраꙁоⷨ раꙁлнѣ  несъгласнѣ гл͠юще, покаꙁасте ꙗко беꙁаконꙿнь мрьꙁꙿкь таковы вашь пѡⷭ ⷭ,  ѿнѹдь недостонь въсакого хртⷭїанꙿскаго слѹха ИМ 171v.10 . хже ꙁлое  беꙁаконное ѹстръмлнїе с͠ты раꙁꙋмѣвь іларїѻнь, до кѡнца негодова ИМ 173v.5 . да не порадѹет сѧ врагь ѡ погбѣл нашей, н же да бѫдемъ сѫсѣдѡмъ нашмъ, беꙁаконѣйшмь ѫꙁыком, поношенїе МБлаг 345.14 Същото значение и в ИМ 173v.6. беꙁаконьн Като същ. м. мн. Престъпници, безбожници, злодеи. ты бѻ л͠колюбе влⷣкѡ въ свое волнѣ стрⷭт юже ѻ нашемь сп͠сен въспрїеть, попѹст бт тебе по лцѹ, Ꙍ дръꙁнѹтїа беꙁаконныхь, по лцѹ прност тебѣ ꙁаѹшенїа Нед . 609r.16